Задушница

От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен…
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!

И на колене прошепни полека:
На мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!

По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен….
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!

Йордан Стубел
Из сборника „Детска вяра“

Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ „в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”.

„Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Иоан. 5:29)

Смъртта не е смърт, а само преминаване от временния към вечния живот и едно щастливо връщане в Божия дом.

На земята остават само нашите дела. Ако те са били добри и пропити с духа на Христовата любов, ще ни послужат за оправдание.

Архимандрит Александър

(Със съкращения: http://www.pravoslavieto.com/calendar/zadushnica/index.htm)