В храм-паметника "Свети Александър Невски" ще бъде изложена за поклонение икона на Свети Климент Охридски от Троянския манастир. | Троянски манастир Успение Богородично

В храм-паметника „Свети Александър Невски“ ще бъде изложена за поклонение икона на Свети Климент Охридски от Троянския манастир.

В храм-паметника „Свети Александър Невски“ ще бъде изложена за поклонение икона на Свети Климент Охридски от Троянския манастир.

По повод на 1100-годишнината от успението на светеца иконата ще бъде поставена в храм-паметника „Свети Александър Невски“ за всенародно поклонение на вярващите. В София светото изображение ще бъде в дните 24 – 27 ноември. (На всеки мирянин пристъпил да се поклони на светинята ще бъде подарена за благословение малка икона-календарче със светия лик.)
Иконата е притежание на Троянската Света обител и е подарък от дарител по повод на откриването и освещаването на новото манастирско крило на 15 октомври 2016 година. Тя е дело на председателя на Българското иконографско сдружение – Димчо Димчовски и неговия екип. Иконата е направена в традициите на старобългарското иконографско изкуство. Обкована е със сребро и позлати и са вградени множество полускъпоценни камъни и естествени перли. Тяази икона напомня много познатите от Второ българско царство икони, които са стояли в значими български храмове в Търново, Преслав, Несебър, София, Пловдив, Охрид и в други градове, които са имали важно църковно присъствие.

„Това е изключително добре направена икона на Свети Климент Охридски, в която е вградена частица от светите му мощи. За братството на Светата обител е едно изключително благословение , защото в нея е вградена частица от мощите на този велик просветител, последовател на Светите братя Кирил и Методий и благодатен молитвен стълб за цялата българска православна църква“, казва дядо Сионий, който носи и тилата на светеца като български епископ на „ Дрембица или Велика” епархия – Велички епископ.
Из житието на св. Климент Охридски

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон“, св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

©Троянски манастир Успение Богородично | † Велички епископ СИОНИЙ Нагоре