Стъпки към радостта на Пасха

СТЪПКИ КЪМ РАДОСТТА НА ПАСХА
(ЧАСТ 1)

Четири са недели – седмиците, предшестващи Великия пост, в които Църквата постепенно се подготвя за него. През времето на тези четири подготвителни седмици всеки православен има възможност постепенно да достигне до Светата Четиридесятница – Великия пост и умивайки душата си с пост и молитва да влезе в радостта на Пасха.
Първа подготвителна неделя – на Митаря и Фарисея, втора подготвителна неделя – на Блудния син, трета подготвителна неделя – Месни заговезни (заговява се от месо) ,четвъртата подготвителна неделя – Сирни заговезни (Прощална неделя). През времето на третата подготвителна неделя, Светата Църква е отредила и ден , в който да се погрижим молитвено за душите нашите починали близки – тази година това е 18 февруари –Задушница.
В евангелското четиво за първата подготвителна неделя, четем Притчата за Митаря и Фарисея : „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше на далеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя (митар) отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня (фарисея); понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“. (Лук. 18:10-14). В притчата не е казано, след като митарят е бил оправдан, фарисеят е бил осъден. Там само е посочено, че първият си отишъл повече оправдан от последния. Това трябва да го знаем и помним, за да не се съблазняваме да бъдем съдии, а да оставим съда на Бога. Молитвата на митаря е покайна и смирена, а заедно с това е и молитва на вярата и оправданието. С такава молитва трябва да влизаме в църква, за да ни чуе Милосърдният Господ и да излезем оттам оправдани.
За втората подготвителна неделя евангелското четиво е Притчата за блудния син : „Един богат човек имал двама синове. Един ден по-младият от тях рекъл на баща си
– Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!
Сърцето на добрия баща се свило от болка при тези думи. Надеждите му за сговорен живот на синовете му рухнали.. Но нямало що да стори и разделил имота.
Не след много дни бащата трябвало да изтърпи и втори удар.
Непокорният му син събрал всичкото си наследено имущество и заминал за далечна страна Там той се отдал на разпътен живот и бързо прахосал целия си имот. За зла участ, в страната, където прибивавал, настъпила страшна мизерия и глад. Неразумният момък се видял принуден да постъпи на работа като слуга у един богат човек, който го пратил да му пасе свинете.
До вчера бляскаво пируващият блуден син сега бил доволен да сподели храната на свинете, но и нея никой не му давал.Изпаднал в такава велика беда, момъкът си спомнил бащиния дом, дошъл на себе си и рекъл:
– Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!”
Прекрасно решение, благословени думи! Разкаялият се син веднага потеглил обратно за бащиния си дом. Само жалки дрипи били останали от скъпоценните му дрехи, бил бос и целият – изпонаранен..
А неговият баща не престанал да го очаква от деня на раздялата. Още синът му бил далеч, немощният старец безпогрешно разпознал фигурата на любимото си дете. Домиляло му и бързо се затекъл към него хвърлил се на шията му и го обсипал с горещи целувки. Но синът се чувствувал виновен. Треперейки от вълнение, той едва промълвил:
– Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!
Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си – по-жалък от вида на неговите слуги! – той веднага се разпоредил:
– Изнесете най-хубавата премяна и го облечете! Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете! След това заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!
Започнало небивало увеселение. Всички се радвали и празнували като на царска сватба.
Привечер си дошъл от нива по-старият син. Чул отдалеч песните и веселата глъч на празнуващите. Изпълнен с недоумение, повикал един от слугите и го попитал:
– Какво става тук?
Слугата отговорил:
– Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Вместо да се зарадва заради брат си, по-старият син се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и взел настойчиво да го кани. Но този останал непреклонен и с негодувание се развикал:
– Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, а до този ден не си ми дал и едно козле, за да се повеселя с приятелите си. А сега, като дойде този твой син, който прахоса имота ти, за него закла угоеното теле!
Тогава неговият баща кротко възразил:
– Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! А сега нека да сезарадваме за това, че брат ти мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери! „
Всеки може да открие себе си или своя житейски опит в тази притча. И родители и деца знаем какво е да се завърнеш в бащиния дом, след дълги скитания в чужбина , която често пъти е като мащеха. Но всички знаем, че Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да останат в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници. (Лука 15:7). Тъй като в ежедневието си често пъти грешим, покайваме се, просим и получаваме прошка, всички ние сме „блудни” синове и дъщери завърнали се в доброто, по милостта на добрият Баща, нашия Господ, който пръв ни прощава.
„ Боже, бъди милостив към мене грешника!”